Как да намалим тревожността при децата

 Сред най-често срещаните проблеми в нашето ежедневие на родители са тревожността , депресията и безпокойството, от които все по-често страдат и децата ни. Както в повечето случаи, където има нужда да се реши даден проблем, там се поражда и търсене на решението му.

Същото е и с усещането на тревожност. Това е вграден биологичен, защитен механизъм на всеки организъм; будилникът, който казва „събуди се, време е за промяна“.

Първата стъпка към решаване на проблема е да го осъзнаем. Оттам да продължим да търсим, докато не намерим решенето. При децата нещата са по-сложни, изисква се бърза намеса , константно, адекватно присъствие и подкрепа на родител. Ролята на родителя е толкова важна, колкото на специалиста психолог в дадена област.

Всъщност те са екип с обща цел – детето.

Тревожността е част от всички нас, родители и деца. Тя, обаче, не винаги е проблем, а както по-горе се спомена – тя е просто будилник , естествена реакция за пробуждане. Тогава когато се превърне в проблем обикновено се наблюдава промяна у детето. Важно е да следим с какво, доколко и как тя променя поведението и емоционалния му свят.

В някои случаи тревожността е много потайна и трудно се улавя, особено ако детето е по-затворено и свенливо. Затова е важно то да бъде подканвано към ежедневни разговори с въпроси , свързани с неговите емоции; да бъде ежедневно стимулирано под игрова форма да назовава чувствата, които изпитва сега или в някой минал наскоро момент.

По този начин тревожността и вътрешното напрежение намират път навън, не остават неразпознати и скрити в детския вътрешен свят, което моментално отслабва тяхното влияние.

Едно изключително полезно участие на родителя би било, ако успее да помогне и научи детето само да трансформира отрицателните си мисли в положителни, защото именно задържането на отрицателните мисли дълго време спомага за задържането на негативни емоции.

Как би могъл да го направи?

С един добър пример, който детето да вижда всеки ден и скоро да последва. Или както е казал Джон Кехоу в книгата си „ Подсъзанието може всичко при децата“ : „Давайте пример на децата си , като сами използвате тези техники, за да се освободите от тревогите и негативността“. Авторът Д. Кехоу изработил техники за справяне с негативни мисли и използването на силата на мисълта в полза на цялото ни личностно и професионално развитие чрез ежедневни позитивни утвърждения, които, оказва се, могат да бъдат използвани, при това успешно, и при деца.

„Ако възпитавате детето си така, че чувства , че може да постигне всяка цел , вие сте успял родител и сте му дали най-голямото от всички блага. “ Брайън Трейси.

Думите на световноизвестния автор и лектор Брайън Трейси, който се посвещава на мотивацията и личностното развитие, са всъщност ключ към осъзнаването, доколко ролята на родителя, особено на майката , е важна в проблема с тревожността при детето.

Преди тревожността да се прояви като проблем, има редица фактори, които могат да предотвратят нейната поява. А именно, повишаване самоувереността у детето чрез признаване на неговите качества и постижения, напомняне всеки ден, че то е важно и ни прави щастливи, че е добро, че го обичаме , дори когато не е на първо място в състезанието, че вярваме , че може и се справя , вярваме в него и на него. 

Всички тези признания и положителни утвърждения карат детето да се чувства уверено и , че има много силно рамо, на което да се опре. Едно здраво изградено доверие е в основата на всички човешки взаимоотношения, а в отношенията деца-родители прави чудеса. Затова и най-доброто лечение си остава превенцията.

И все пак ако проблемът с тревожността е на лице, тя видимо променя поведението на детето и помощта на родителя не оказва ефект, то най-доброто, което можем да направим като такива , е да се посъветваме със специалист в областта. Защото , както децата, така и родителите, се учат в движение и имат нужда от помощ.